Mazda 626
Често подценяван и пренебрегван заради безинтересната си външност, средният клас на Mazda от края на 80-те онагледява най-пълно поговорката за посрещането по дрехите. От 1978 г., когато компанията от Хирошима за пръв път използва цифрите 626 наместо оперетното название Capella, моделът претърпява значително развитие - задното предаване е изоставено още през 1982-ра, качеството на изработка се покачва неимоверно, а с него нарастват и продажбите по цял свят. Достойнствата на автомобила са оценени високо от Северна Америка до Африка и Австралия, където са продава под името Ford Telstar. Без да претендира за оригиналност или революционна техника, 626 печели клиенти главно сред онези, за които надеждността и безпроблемната експлоатация стоят над всичко. Затова не е учудващо, че Mazda-та се радва на широка популярност на взискателни пазари като този в Германия и Бенелюкс.
Моделът се среща често и у нас, където дори автомобилите от второто поколение с фабрично обозначение GE (1982-1987) изглежда нямат никакво намерение да се предават скоро.
Не ще и дума обаче, че значително по-актуална за пазара на употребявани возила е третата генерация на 626 със заводски индекс GD (1987-1992). Макар и вече на възраст, този автомобил все още впечатлява с отличното качество на каросерията, невероятно здравите си двигатели и не на последно място добрите цени в сравнение с останалата японска продукция.
С GD Mazda окончателно елиминира един от най-неприятните недостатъци на предишните си модели - ръждата. Бъдещият собственик може да разчита на много надеждна антокорозионна защита. Лаковото покритие често няма блясък, но това съвсем не значи, че целостта му е застрашена по някакъв начин. Сред най-често изтъкваните недостатъци на каросерията са слабите каучукови уплътнения на вратите и люка. Те се деформират, късат се и не само предизвикват силни аеродинамични шумове, а и пропускат вода в купето. В около 10 на сто от вариантите с пет врати влага прониква също от уплътненията на стоповете, а самият багажник се затваря трудно и неточно. Заради липса на достатъчна херметичност във фаровете на колите от 1987-88 г. възникват кондензи. Освен проблеми с рефлекторите, това може да доведе до окисляване на контактните клеми. Оправдани критики търпят всички ключалки по купето. Ключовете са тънки и чупливи, а патроните се износват лесно.
Нивото на оборудване зависи много от модификацията. Любителите на глезотии в салона трябва да се ориентират към версиите GLX и GT, в които задължително ще има централно заключване, електрически стъкла, велурена тапицерия, хидравлика на волана и т.н. Качеството на сглобката и използваните материали е много високо. Шумоизолацията също е отлична, което често създава лъжлива представа за реалната скорост на движение. Проблемите в салона са дребни - редки откази на лостовете за регулиране на седалките, тънък и прекалено голям волан според преценката на някои водачи, шумни детайли по вентилационната система. Собственици на дизелови модификации пък се оплакват от вибриращи педали и скоростен лост. Като цяло обаче интериорът радва с качеството и ергономията си дори след немалък пробег, въпреки че не е чудо на дизайна и аристократичния лукс.
Окачването на Mazda 626 GD е по-твърдо отколкото при предишния модел. Това гарантира по-добра управляемост и по-ниска амортизация на ходовата част. Единственото му доказано слабо място са задните амортисьори, които се износват прекалено бързо. Не би било зле потенциалниите купувачи да калкулират цената им в тази на избрания автомобил.
Спирачната система също не предизвиква особени грижи. В отделни случаи е възможна появата на биене в предните дискове след пробег от 70 000 км, а понякога и нарушена херметичност на главния спирачен цилиндър.
Въпреки репутацията си на автомобил с конвеционална конструкция, Mazda 626 има с какво да изненада и почитателите на революционните технологии. Фирмата от Хирошима внедрява първата в света електронно-хидравлична система за управление на четирите колела. Хитроумното решение оптимизира пътното поведение на автомобила и улеснява значително маневрирането в градски условия. Екземплярите с 4WS (Four Wheel Steering) обаче се срещат изключинелно рядко в Европа и задължително трябва да се избягват. Конструкцията им е непозната дори във фирмените сервизи, а заради един дребен датчик с кошмарна слава може да се наложат ремонти на стойност над $2 000.
Двигателите безспорно са сред най-силните страни на Mazda 626. Здравината им е почти легендарна, а процентът на повредите е пренебрежимо нисък. GD наследява най-слабия 1.6-литров мотор със 75 к.с. от предшественика си, а 1.8-, 2.0- и 2.2-литровите агрегати с 12- и 16-клапанови глави са от ново за онези години поколение. Купувачите, които държат най-вече на икономичността, могат да избират и от два варианта на двулитровия дизел - атмосферен и турбокомпресорен. Динамичните им характеристики обаче ще задоволят само най-флегматичните шофьори. За сметка на това проблемите с дизеловите мотори в предишното поколение GE (най-вече пукнатините в блока) могат да бъдат забравени завинаги.
С оптимални за габаритите на купето характеристики разполага най-големият двигател с мощност 115 к.с. Двулитровият 16-клапанов агрегат със 140 коня предлага удоволствия по-скоро за любителите на спортния стил на шофиране. Независимо от работния обем и мощността обаче, всички мотори се славят с абсолютно безпроблемната си експлоатация и изключителния ресурс. Характерен дефект на карбураторните версии са само течовете на масло от датчика за налягането му. Инжекционите пък понякога изненадват с прокапване от дюзите. С течение на времето възниква тенденция към покачване на разхода на гориво. С подходящите реглажи апетитът на 626 се връща в нормалните си граници. Същото важи и за неустойчивата работа на празен ход при загрял двигател.
Подобно на силовата част, трансмисията се отличава със завидна надеждност и безпроблемна работа. Само в отделни случаи се наблюдава повишено износване на съединителя и затруднено включване на задна предавка. Автоматът пък може да започне да придърпва рязко при смяна на предавките. Дефектът засяга коли, произведени между септември 1987 и август 1988 г., дължи се на прегрялото масло и изчезва след смяната му.
Напълно в традициите на японската автомобилна школа неизправностите по електрическата система на 626 са доста редки. Най-често отказва да работи скоростомерът или редукторът му. Заради твърде чувствителен датчик на петата врата пък централното заключване може да започне да прави магарии. В общи линии обаче инсталацията и измислена и направена по най-добрите японски стандарти.
Краткият списък с минусите на Mazda 626 GD трябва да се допълни от корозията по изпускателната система. Ръждата засяга опорните точки на ауспуха и се причинява от нарушен защитен слой.
Противно на скучния си имидж, освен с изключителна надеждност и приемливи цени, 626 може да изкуши и по-бойко настроените водачи. Coupe-версията, позната също като Ford Probe, а по-късно и като Mazda MX-6, съвсем не е за пренебрегване от хората с желание за по-активен начин на живот. За останалите балансът между плюсовете и минусите на модела трябва да е достатъчна причина за избор.