Регистрирах, но вчера нямах време да сядам пред компа много много. Значи не в София, а в провинцията - Казанлък за да съм по-точен.
Наредих се на първата опашка в 8:40, седнах в колата, запалих и си тръгнах с всички приключило в 15:40 .. изводите оставям на вас.
Кратко размишление - все съм бил по гишета, за какво ли не - в данъчно, в НОИ, при доктори, при зъболекари, и къде ли не другаде - но нищо не може да се сравни с тромавостта и чакането, с което се процедира в КАТ. В София, дочувам че е малко по-добре, но вероятно разликата ще се размива поради простата причина, че обема коли и респективно опашки ще са по-големи.
Тук на първо гише имаше само две служителки (това е предварителната подготовка на документи). Много мъка ми костваше това, че колата не е внесена от страна, от която типично се внасят автомобили - Италия,Германия,Австрия,Швейцария и прочее. Люксембургския талон, който като общ стандарт който е направен, е наличен и в другите страни от ЕС, ако купуваш директно от частна обява, а не с фактура - им създаде големи задачки закачки за мозъчетата - респективно много време висене прав и чакащ на гишето за мен.
Туткавите и сковани процедури продължиха и на канала - по закона за всеобщата гадост плочката на която е изписан номера на двигателя, беше заръждавяла злобно -, който е с такъв автомобил знае че е почти половин педя по-надолу от нивото на капака на блока и под една камара кабели - следваше 20 минути злобно търкане доколкото можеш х да го достигна с клечка натопена в спирачна течност, да се позачисти, за да може лумпена с протока на канала, да запише номера. Естествено това беше мое задължение. Разкрачен между канала, рискуващ да се размажа.
Ада с неадекватноста, туткането и прочие глупости от стррана на служителките продължи. Не ми харесаха договора, щото си беше наистина странен - беше продадена колата на мен, чрез адвокатска кантора, имената на продавача не практика не присъстваха-, връщаха ме да говоря с да си даде мнението старшия инспектор, та дописвахме декларацията за покупко продажба и какви ли не говна още.
За капак предния номер, с ръждясали до смърт болтове, които в крайна сметка свалихме с ракетата, валя ме дъжд междувременно и какви ли не още перипетии..
Ботъмлайн - от гледна точка за документите, занесох само и единствено
- договора - оригинал, плюс предвода на български (от "заклет преводач" - термина който се ползва)
- оригиналния талон (новите европейски, и които НЕ ИЗИСКВАТ ПРЕВОД, са в две части с баркод най-отдолу, отпечатани на дебела хартия със сребристи нишки, водни знаци и прочие чупки които се правят предимно за банкноти)
- полицата на застраховката (с непопълнени полета за номерата - дописват се впоследствие - това говорим само за новия внос)
- талончето на полицата за застраховката
- лична карта
Останалото е много нерви, чакане, разправии от най-неочакван вид и т.н.
Ако съм пропуснал нещо, питайте, ще помагам колкото мога