Начало форум

КЛУБ MAZDA - БЪЛГАРИЯ

www.mazdabg.com

Дата и час: 28 Мар 2024, 14:44

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Правила на форума


ПРАВИЛА НА КЛУБ MAZDA - БЪЛГАРИЯ!



Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 
Автор Съобщение
МнениеПубликувано на: 08 Мар 2008, 22:14 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
Тъй като мисля, че мн важна част от тунинга на един двигател бил той 4 или 2 тактов е точно горивото.
И реших да дам малко инфо, което съм събрал оттук оттам:
ГОРИВА, ИЗГАРЯНЕ НА ГОРИВАТА И ПРЕВРЪЩАНЕ НА ТОПЛИНАТА В МЕХАНИЧНА РАБОТА

В автомобилните двигатели се използват течни или газообразни горива. Най много се използуват въглеводородните горива, каквито са бензинът, газьолът (дизеловото гориво) и втечнената смес от газовете пропан СзН8 и бутан С4Н10. Природният газ е съставен предимно от метан (CН4). Той е много добро гориво за автомобилните двигатели, но е малко неудобен за използуване, защото се втечнява при много високо налягане и ниски температури. В редица страни като прибавка към бензина (до15-20%) се използуват метиловият (СНзОН) или етиловият (С2Н5ОН) алкохол.Чистият водород също може да се използува в автомобилните двигатели.
Бензинът е смес от няколко десетки вида различни въглеводороди със структурни формули СnН2n+2, СnН2n, СnН2n-6, като n е от 6 до 9. Освен от броя на атомите в молекулата му качествата на бензина до голяма степен зависят и от структурата на самата молекула - дали атомите са наредени в една верига, дали веригата има разклонения и междинни връзки между тях. Характерни качества на бензина са голямата му изпаряемост, малката му плътност (от 0,73 до 0,76 kg/l) , но обикновено се приема за 0,75 кg/l и голямото количество топлина, което се отделя при изгарянето му - 44000 kJ/kg.
Дизеловото гориво е също така смес от въглеводороди, но обикновено със структурна формула СnН2n+2. където n е от 9 до 12. То има значително по- лоша изпаряемост от бензина и по-го-ляма плътност - от 0,81 до 0,85kg/l. Количеството топлина, получена при изгарянето му, е почти същата - 42 000 kJ/kg.
Втечнените газове - пропан и бутан, отделят още по-голямо количество топ лина при изгарянето им 55 000 kJ/kg.Тяхната плътност е обаче много малka около 0,5 kg/l, а за да бъдат в течно състояние, те трябва да се съхраняват под налягане в херметични стоманени бутилки.
За да изгори напълно бензинът или дизеловото гориво в цилиндрите на двигателя, необходимо е всеки един атом въглерод и водород от техните молекули да се свърже с необходимото количество атоми кислород от въздуха. За пълното изгаряне на 1 кg бензин иди дизелово гориво са необходими 11,8 m3 = 15 кg въздух. В този случаи горивната смес (въздух и бензин) има стехиометричен състав и се нарича „нормална". Отношението между действителното количество въздух Сg в горивната смес спрямо теоретически необходимото количество въздух Сh, необходимо за пълното изгаряне на горивото от сместа, се нарича въздушно съотношение и се бележи λ:
λ = Сg / Сh
При „нормална" горивна смес λ = 1. Когато действителното количество въздух е по-малко от необходимото за пъл¬ното изгаряне на сместа, например 10,2-11 m3 (13-14 kg) за 1 kg гориво, тя е „богата", λ = 0,85 -0,95. Когато въздухът е повече, напр. 12,6 - 13,4 m3 (16-17 kg) за 1 кg гориво, тя е бедна, и λ = 1,05- 1,15.
Въздушното отношение λ има много голямо значение за работата на автомобилните двигатели. Бензиновите двигатели развиват найголямата си мощност при обогатени горивни смеси - λ=0,9, а работят най-икономично при обеднени смеси - λ = 1,1. Дизеловите двигатели работят само с бедни и дори много бедни смеси - от λ = 1,2 до λ = 1,8. Те не могат да работят с λ, по-малко от 1,2, защото горивото не може напълно да изгори при това въздушно отношение и в отработилите газове се появява черен дим, състоящ се от неизгорял въглерод - сажди. Бедните горивни смеси, с които работят дизеловите двигатели, са също така една от причините, на които се дължи тяхната икономичност, но и по-малка мощност (при еднакъв ходов обем и работна честота) спрямо бензиновите двигатели.
Изгарянето на горивото в автомобилния двигател независимо дали е бензинов или дизелов се характеризира с няколко особености: то трябва да стане за много кратко време — от 1/60 до 1/600 от секундата (при някои особено бързоходни двигатели — до 1/1000 от секундата), и въпреки това горенето трябва да бъде колкото може по-пълно, за да няма отровни вещества в отработилите газове — въглероден окис и недоизгорели въглеводороди. Дори и в много малки концентрации въглеродният окис причинява тежки, често пъти смъртоносни отравяния, а въглеводородите могат да предизвикат ракови заболявания в дихателните органи на хората. Ето защо работата на автомобилния двигател в закрити или лошо проветрявани помещения — например в гараж — крие смъртна опасност за околните.
За да изгори горивната смес достатъчно бързо, пламъчният фронт, който се създава около източника за запалване (свещта при бензиновите двигатели), трябва да се разпространява с много голяма скорост — 40 - 60 m/s. В този случай горенето е нормално и двигателят работи тихо и икономично. При някои обстоятелства обаче, преди пламъчният фронт да е обхванал цялата горивна камера, започва спонтанно взривно изгаряне на горивната смес - появява се детонация.
Количеството топлина (а това е и енергията), което се отделя при детонационното горене, е малко, защото от молекулите на бензина изгаря само водородът, докато въглеродът почти не реагира и се отделя във вид на сажди. Но поради огромната скорост, с която протича реакцията на детонацията — за по-малко от една милионна част от секундата — налягането на газовете в цилиндъра нараства скокообразно. Образува се мощна ударна вълна, която със скорост 2000 - 3000 m/s се удря в стените на горивната камера и дъното на буталото и може да предизвика бързото им разрушаване и прегаряне.
Основната причина за появата на детонация е неподходящото качество на бензина при дадена степен на сгъстяване на двигателя или по-ранното запалване на горивната смес, отколкото е необходимо. За всеки двигател заводът производител посочва как трябва да бъде регулирано запалването, за да може в строго определен момент да се подаде електрическата искра от свещта и да се възпламени горивната смес, и каква трябва да бъде детонационната устойчивост на бензина, с който двигателят ще работи. Като критерий за детонационната устойчивост служи октановото число. Тази мярка е условна, но има много голямо практическо значение. Прието е октаново число 100 (ОЧ=100) да има една от съставките на бензина — изооктанът С8Н18, който е въглеводород от парафиновия ред, но с разклонена верига на молекулата, а най-малко октаново число (ОЧ = 0) да има нормалният хептан С7Н16, който също така е от парафиновия ред, но с линейна верига на молекулата.
Октановото число на който и да е бензин се определя, като се сравнява детонационната му устойчивост с тази на смес от изооктан и нормален хептан. С горивото, чието октаново число се търси, се пуска да работи специален двигател, на който може да се променя степента на сгъстяване, докато се появи детонация. При тази степен на сгъстяване се правят проби със смеси, имащи различно процентно съотношение на изооктан и нормален хептан, докато се получи същата детонация в цилиндъра. Процентното съдържание на изооктан в сместа (напр. 93%) показва какво е октановото число на изпитваното гориво.
Бензинът, който се получава от пре¬работката на суровия нефт, има много по-малко октаново число, отколкото е необходимо за съвременните автомобил¬ни двигатели. За неговото повишаване се използуват специални вещества, наречени антидетонатори, най-разпространеният от които преди години беше оловният тетраетил РЬ(С2Н5)4 Прибавен в много малки количества — от 0,2 до 0,4% към бензина, той повишава октановото му число с 8 — 12 единици. Оловният тетраетил е силно отровен, поради което трябва да се избягва вдишването на бензинови пари, миенето на ръце или чистенето на дрехи с автомобилен бензин.
Изгаряйки заедно с бензина, оловният тетраетил се превръща в оловен окис РЬО3, който също е отровен и заедно с отработилите газове се изхвърля от двигателя в атмосферата. За да се избегне замърсяването на въздуха с олово, особено в големите градове, където едновременно работят хиляди автомобилни двигатели, чрез дълбочинна структурна преработка на нефта се получава бензин с много голямо октаново число (дори и над 100), към който не е необходимо да се прибавят антидетонатори. Това са т.нар. безоловни бензини.
Понякога, когато двигателят е силно загрят, горивната смес може да се самозапали, преди да е подадена електрическа искра. В зависимост от октановото число на бензина и натовар¬ването на двигателя. самозаналилата се горивна смес може да изгори нормално, но горенето може и да премине в дето¬нация.
Критерий за самовъапламеняемостта на дизеловите горива е т. нар. цетаново число. Колкото то е по-голямо, при толкова по-ниска температура се самовъзпламенява горивото.

Нормално горене

Детонационно горене

Самозапалване


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Мар 2008, 22:15 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
ОКТАНОВО ЧИСЛО



Какво е октаново число ?

В топлинните машини (към които спада и бензиновият двигател с вътрешно горене) коефициентът на полезно действие (кпд) зависи от разликата в температурите на работната среда на двигателя и околната среда. Поради това конструкторите отдавна се опитват да повишат кпд на бензиновите двигатели чрез повишаване степента на сгъстяване в двигателя, което води и до по-висока температура в горивната камера (цилиндъра). Много скоро обаче, те се сблъскват с детонационното горене на въздушно-бензиновата смес. За съпоставимост на антидетонационните свойства на бензините, на гориво, състоящо се изцяло от изооктан (2,2,4-триметилпентан) се присвоява октаново число 100, а на бензин, състоящ се само от нормален хептан (n-хептан), се присвоява октаново число 0. Дадено октаново число означава, че съответният бензин имa антидетонационни свойства като тези на бензин, състоящ се от пропорционално количество изооктан и n-хептан (напр. бензин "98 октана" има антидетонационни свойства като тези на смес от 98% изо-октан и 2% n-хептан). Има съставки на бензина, които са с по-добри антидетонационни свойства от изооктана; поради това съществуват бензини с октаново число над 100 (до около 140-145), което се оценява чрез екстраполация. За определяне на октановото число има два основни метода - изследователски и моторен (англ. research octane number - RON и motor octane number - MON). И при двата се използва специална октан-машина, разработена през 30-те години на XX век. Тя представлява едноцилиндров двигател с изменяема компресия. По изследователския метод октановото число (RON) се определя, като октан-машината работи с 600 оборота в минута, при всмукателния клапан се поддържа температура от 120 градуса Фаренхайт (48.89 градуса Целзий) и запалването е с изпреварване 13 градуса. По моторния метод октан-машината работи с 900 оборота в минута, температурата при всмукателния клапан е 300 градуса Фаренхайт (148.89 градуса Целзий) и моментът на подаване на искрата варира. В сравнение с моторния метод, изследователският отчита по-високи стойности за октановото число, обикновено с 7-10 единици. Моторният метод обаче е по-близък до реалното поведение на двигателите и бензина, и в такъв смисъл е практически по-важен. В производството и търговията на едро обикновено сертификатите на бензина включват изисквания към минималното октаново число и по двата метода, но в търговията на дребно се обявява само едно октаново число. В Европа (включително България) октановото число на бензина се обявява по изследователския метод (RON), но в други държави това не е така. Например в САЩ бензинът в търговската мрежа се маркира със средното октаново число по моторния и изследователския метод [(RON+MON)/2].



Бензинът, получаван при атмосферна дестилация на нефт (англ. straight run gasoline, straight run naphtha), има октаново число около 55-60, което още в началото на XX век се оказва недостатъчно. Изследванията показват, че въглеводороди с ациклични (прави) верижни молекули (напр. алкани) имат по-лоши антидетонационни свойства от тези с разклонени или циклични молекули. Разработени са процеси на допълнителна ( дълбочинна ) преработка на нефтопродуктите, получени при първичната преработка, с цел получаване на високооктанови бензини: термичен (от 1913 г.) и каталитичен крекинг (от около 1930 г.); по-късно сярно-кисело алкилиране, полимеризация, каталитичен реформинг, изомеризация и др. Продуктите на тези процеси имат разклонена или циклична структура на молекулата (от последните особено значение имат бензолът и толуолът) и са с високо октаново число. Така при нефтопреработката рязко се покачват както добивът на бензин, така и неговото октаново число. Същевременно се появява нужда да се контролират емисиите на циклични (ароматни) въглеводороди във въздуха, тъй като те имат твърде вредно въздействие върху здравето (канцерогенни са). Типични компоненти на бензина са реформатът (високооктанов продукт на каталитичния реформинг с богато съдържание на ароматни и ниско съдържание на олефини), крекинг-бензинът (продукт на каталитичния крекинг със средно високо октаново число, високо съдържание на олефини и средно на ароматни въглеводороди), хидрокрекинг бензинът (продукт на хидрокрекинг процес, със средно до ниско октаново число и средно съдържание на ароматни въглеводороди), нискооктановият бензин (продукт на атмосферната дестилация на суров нефт, с ниско съдържание на ароматни и почти нулево на олефини), алкилатът (продукт на сярно-кисело алкилиране, високооктанов, състоящ се почти само от разклонени алкани) и изомеризатът (получен чрез изомеризация на нискооктанов бензин, с ниско съдържание на ароматни въглеводороди). За повишаване на октановото число са разработени и различни добавки към бензина, от които най-голямо значение е имало тетраетилоловото (от 1920 г.) - силно отровна течност. Освен потенциалните тежки последствия за здравето при контакт с тетраетилолово и бензини с добавено тетраетилолово, тази добавка води до емисия от бензиновите двигатели във въздуха на оловни аерозоли, които при вдишване или навлизане по друг път в организма (например при употреба за храна на растения, върху които са попаднали оловни аерозоли) имат извънредно тежки последствия, особено при деца (забавяне на развитието, слабоумие). Поради тази причина производството и употребата на бензини, съдържащи олово ("етилирани" бензини) днес са забранени в повечето страни в света, включително България. Съществуват също така някои повишаващи октановото число добавки към бензина. Те могат да се разделят на няколко групи: Органометални съединения: ММТ и ФЕРОЦЕН Алкохоли: МЕТАНОЛ, ЕТАНОЛ, ИЗОПРОПАНОЛ и др. Етери:МТВЕ, ТАМЕ, ЕТВЕ, DIPE, ETAE и др. Високооктанови въглеводороди: БЕНЗЕН, ТОЛУЕН, КСИЛЕН, ИЗООКТАН и др. Подобряването на качествата на бензина с течение на времето позволяват да се покачи степента на сгъстяване на двигателите (от около 4.5 през 20-те години на XX в. до над 10 днес), тяхната литрова мощност (съответно от около 14 к.с. на литър до над 100 к.с. на литър), кпд (от около 10% до 25-28% днес), да бъдат намалени теглото и габаритите им и др., като същевременно намалява консумацията на бензин за километър пробег и емисията на вредни вещества и парникови газове.

При нормална експлоатация трябва да се зарежда само бензин с октаново число, равно или по-голямо на минималното октаново число, спесифицирано за дадения двигател. Трябва обаче също така да се има предвид, че октановото число е най-важният, но не и единственият параметър, определящ антидетонационните ствойства на бензина в практически условия. В съвременните двигатели се ползват сензорни датчици за детонация и компютърни устройства за изменение на изпреварването в подаването на искрата (от края на 70-те години на XX в.), които позволяват изпреварването автоматично да се изменя по време на движение в зависимост от условията на експлоатация. По-добрите такива устройства регистрират детонацията във всеки отделен цилиндър и изменят изпреварването индивидуално за всеки цилиндър; те са масови от края на 90-те години (в над 50% от новите автомобили). Поради това ползването на по-високооктанов бензин не носи никакви практически изгоди, освен ако не се наблюдава постоянно детонационно горене в двигателя при доста широк диапазон на обороти и мощност. От бензин с високо октаново число се нуждаят само двигатели с висока степен на сгъстяване, с турбо компресори, с чип тунинг, или такива, които използват NOS системи. При обикновените двигатели, които работят добре с 95 октанов бензин ( без детонации ), използването на 100 октанов бензин може дори да доведе до леко понижаване на мощността. Причината за това е че високооктановите бензини имат по-ниска скорост на пламъка в сравнение с нискооктановите. При тази ситуация най-високото налягане в цилиндрите се получава малко след оптималния момент. По-високото октаново число е само една предпоставка за постигане на по-голяма мощност, но за да стане това са нужни промени по двигателя или неговото управление. Увеличаване мощността на един двигател САМО чрез добавки към горивото може да има при използване на съединения съдържащи кислород, които лесно се отделя от тях в процеса на горене ( двуазотен оксид, нитрометан, нитроетан, нитропропан, пропилен оксид и др.)


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Мар 2008, 22:16 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
АЛКОХОЛНИ ГОРИВА



Метиловият алкохол (CH3OH) и етиловият алкохол (C2H5OH) имат редица предимства в сравнение с бензина, от гледна точка получване на повече мощност. Метиловият алкохол (метанол) се синтезира от природен газ или въглища. Етиловият алкохол (етанол) се получава при ферментация на захар или биомаса ( царевица, захарна тръстика и др.) и последваща дестилация. За пълно изгаряне на 1 кг метанол е необходим 6.45 кг въздух, а най-висока мощност се получава при съотношение 1 кг метанол : 4 кг въздух. Едно от важните предимства на метанола ( и отчасти на етанола ), е че при неговото изпарение се поглъща голямо количество топлина. Това води до значително охлаждане на горивната смес и подобряване на обемната ефективност на двигателя. При изгарянето на алкохолите се отделят много по-малко вредни вещества в сравнение с бензина и дизела.

1. История на метанола


През 18 век метанол се е произвеждал чрез деструктивна дестилация на дървесина. При този процес материалът се нагрява в отсъствие на въздух при което се получават дървени въглища и около 15-20 литра метанол от 1 тон дърво. По тази причина той е известен и като “дървен алкохол”. В средата на 19 век метанолът е бил широко използван като гориво за отопление и готвене. Около 1880г. той е бил изместен от керосина. През 1905г. френския химик Пол Сабатие е открил процес, при който метанолът се синтезира от водород и въглероден окис. Синтетичния метанол е станал много по-евтин и напълно е изместил “дървения”. Около 1900 година метанолът за кратко е бил използван като моторно гориво, но скоро е бил изместен от по-евтиния бензин. Днес около 90% от метанола се произвежда от природен газ. Част от него се използва за производството на МТВЕ (метил трет-бутил етер), който се добавя към безоловния бензин с цел повишаване на октановото число и намаляване на вредните емисии.

2. История на етанола


Етанола е около нас от древни времена като съставка на всички алкохолни напитки, получени чрез ферментация. Той може да бъде произведен от всички растения, съдържащи захари или въглехидрати. Въпреки че е доста по-скъп от метанола, в Бразилия през 1980г. е имало 8 милиона автомобила работещи с етанол. По това време в Бразилия са били произвеждани по 10 милиарда литра етанол годишно от захарна тръстика. По късно, поради поскъпване на захарта, в Бразилия са започнали да използват смес от метанол и бензин – така наречения “газохол”.

3. Метанолът като гориво


Чистия метанол обикновено се използва като гориво само в двигатели на състезателни автомобили. При обикновени автомобили той може да се добавя към бензина в количества от 10% до 50%. Колкото повече метанол добавяме, толкова повече трябва да обогатяваме горивната смес. Съвременните горивни системи с електронно впръскване, снабдени с ламбда сонда и обратна връзка, могат сами да се настройват в определени граници. Oктаново число на метанола е 130 по RON, което позволява работа при много висока степен на сгъстяване ( 16:1 и повече ), а от тук и по-висока мощност. Друго полезно качаство на метанола е че при неговото изпарение се поглъща голямо количество топлина. Това води до охлаждане и сгъстяване на горивната смес, което допринася за увеличаване на обемната ефективност на двигателя. При горенето на метанола се отделят по-големи обеми газове в сравнение с бензина, което води до по-високо налягане в цилиндрите. Благодарение на горепосочените фактори, един бензинов двигател, оптимизиран за работа с метанол може да постигне увеличаване на въртящия момент с 8-12 процента. Метанолът има по-ниска температура на пламъка от бензина, поради което се отделят по-малко азотни оксиди.

Трябва да се отбележат и някои отрицателни качества на метанола:
- поради по-ниската му калоричност от бензина, разходът на гориво измерен в литри се увеличава около два пъти;
- ниското налягане на парите на метанола в студено време затруднява запалването на двигателя;
- чистия метанол гори с почти невидим пламък, което е предпоставка за пожари и изгаряния;
- при студен двигател се получава отмиване на масления филм от стените на цилиндрите, което води до ускорено износване на цилиндрите и сегментите;
- Метанолът е силно отровен.

4. Метанолът като опасен химикал


Метанолът е смъртоносен за хората. При поглъщане първоначално се проявява наркотичен ефект, подобен на този при етанола. След няколко часа се проявяват симптоми на токсично отравяне: главоболие, слабост, повръщане, нарушения в зрението, конвулсии, кома и смърт. Фаталната доза е около 25-50 мл. Поради това, че метанола прилича по вкус и мирис на етиловия алкохол, такива отравяния се случват често. При метаболизма на метанола се получава формалдехид, който уврежда централната нервна система и оптичния нерв. По тази причина, дори и при по-леките случаи на отравяне, хората ослепяват. Отравянето може да стане и чрез вдишване на изпарения или контакт с кожата. Поради това при работа с метанол трябва да се използват гумени ръкавици. При съмнение за отравяне с метанол, трябва незабавно да се потърси лекарска помощ.


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Мар 2008, 22:16 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
НИТРОМЕТАН


Нитрометанът (CH3NO2) представлява безцветна течност с плодова миризма и плътност 1.138 кг/л при 20oС. Синтезиран е за първи път от А.Колбе през 1872г. Нитрометанът е най-простия представител на цяла група съединения, наречени нитропарафини. Други по-известни представители на тази група са нитроетанът (C2H5NO2) и нитропропанът (C3H7NO2). Техните характеристики са подобни на нитрометана, но са по-малко екстремни. Нитрометан може да бъде получен при заместване на един от водородните атоми на метана (СН4) с нитро група (-NO2). Тъй като нитро групата е съставна част на повечето експлозиви, (нитроглицерин, тринитротолуол, нитроцелулоза и др.) много хора считат че и нитрометанът е взривоопасен. Истината е че той може да детонира само при много специални и трудно постижими условия - бързо повишаване на налягането и температурата, което може да се получи при взрив на мощна бомба. При нормални условия нитрометанът не е опасен. Точката му на възпламеняване (flash point) е 36oС, което означава че под тази температура той много трудно може да бъде запален (горяща кибритена клечка изгасва, ако бъде хвърлена в съд с нитрометан). Правени са тестове, при които варели пълни с нитрометан са пускани от самолет или са прострелвани с огнестрелно оръжие. При нито един от тези опити не е имало възпламеняване. Тъй като нитрометана може да гори и без достъп на кислород, през 40-те години на XX век е започнала неговата употреба като еднокомпонентно ракетно гориво: 4CH3NO2 > 4CO + 4H2O + 2H2 + 2N2.

В присъствие на кислород, нитрометанът изгаря съгласно уравнението: 4CH3NO2 + 3O2 > 4CO2 + 6H2O + 2N2. След втората световна война, нитрометанът е предизвикал интерес и сред автомобилните състезатели. Той има много висока скорост на пламъка, което го прави подходящ за бързооборотни двигатели ( 8,500 – 10,000 оборота в минута ), при които остава много малко време за изгаряне на горивото. Нитрометанът съдържа 52% кислород и може да гори при изключително богати смеси. Това е неговото основно предимство пред другите горива, от гледна точка постигане на по-висока мощност. Основния фактор, който ограничава мощността на един двигател е количеството въздух, което постъпва при всеки работен такт. За пълното изгаряне на 1 кг бензин е необходим 14.7 кг въздух, а за 1 кг нитрометан - само 1.7 кг въздух. Това означава че с едно и също количество въздух може да бъде изгорен 8.7 пъти повече нитрометан в сравнение с бензина. Калоричността на бензина е около 44 MJ/kg , а на нитрометана 11.3 MJ/kg. Въпреки това, ако един двигател вместо бензин изгаря нитрометан, неговата мощност ще нарасне 2.3 пъти! Това обаче може да стане само в специално проектирани двигатели, тъй като нитрометанът има много ниско октаново число и силна тенденция към детонации. Специално гориво съдържащо 85% нитрометан и 15% метанол използват драгстерите от клас “Top Fuel”. Такъв драгстер е способен да се ускори от 0 до 500 км/ч за по-малко от 5 секунди! Мощността на такъв двигател е около 8000 к.с. За борба с детонациите в този случай се използват изключително богати горивни смеси - част от горивото служи за охлаждане. Затова от изпускателните тръби на такива драгстери могат да се видят пламъци.

При обикновените автомобили нитрометанът може да се добавя към бензина с цел повишаване на мощността. Основното правило е: колкото повече нитрометан - толкова повече мощност. Тук съществуват два основни проблема – нитрометанът почти не се разтваря в бензин и силно понижава октановото му число. За преодоляване на тези проблеми са разработени специални добавки - нитрометанът се смесва с химикали, които повишават октановото число и увеличават разтворимостта му в бензин. При добавяне на повече от 10% нитрометан, е задължително да се използват свещи с по-ниско топлинно число. Друго важно изискване е горивната смес винаги да бъде богата (колкото повече нитрометан добавяме – толкова повече гориво трябва да се подава към двигателя). В общи линии, при обикновените автомобили може да се добави до 20-30% нитрометан под формата на специална добавка, без да има опасност от детонации или други повреди по двигателя. Такива добавки вече се предлагат и в България.

ФИЗИЧНИ И ТЕРМОДИНАМИЧНИ СВОЙСТВА НА ЧИСТИЯ НИТРОМЕТАН:

* температура на топене -28,6oС
* температура на кипене 101,2oС
* критична температура 315oС
* плътност при 20oС - 1.138 кг/л
* вискозитет при 25oС - 0,61 ср
* молекулно тегло - 61,04
* диелектрична константа при 30oС - 35,87
* пламна температура (flash point) 36oС
* разтворимост във вода - 10,5% при 20oС


NITRO POWER
добавка за повишаване на мощността

NITRO POWER е специално разработена за повишаване мощността на бензинови двигатели. За разлика от обикновените добавки, които само увеличават октановото число, NITRO POWER съдържа и 43% нитрометан (CH3NO2). Това е най-мощното гориво, използвано от драгстерите, които се ускоряват от 0 до 520 км/ч за по-малко от 5 секунди. Техните двигатели развиват феноменална мощност от над 8000 конски сили. Много разпространена е заблудата че по-високото октановото число дава повече мощност на двигателите. Това е абсолютно невярно. По-високото октановото число означава само че горивото е по-устойчиво към възникване на детонации. Нитрометанът съдържа 52% кислород, което позволява на двигателя да изгаря повече гориво при всеки работен такт. Основния принцип е: колкото повече нитрометан – толкова повече мощност. Горивото на драгстерите (top fuel) съдържа 85% нитрометан. За обикновените двигатели е допустимо добавянето на не повече от 20-30%, но и това количество е достатъчно за чувствително увеличаване на мощността. С помощта на NITRO POWER получавате ефекта на системите “NOS”, работещи с двуазотен оксид (N2O), но без да си купувате скъпи уредби. Чистият нитрометан почти не се разтваря в бензин. NITRO POWER съдържа специални охлаждащи и смесващи компоненти, чрез които се постига идеално смесване с бензин или алкохол.

• ПРИЛОЖЕНИЕ: При всички видове 2 и 4-тактови двигатели, работещи с бензин или алкохол. NITRO POWER е съвместима с всички видове синтетични и минерални масла.

• НАЧИН НА УПОТРЕБА: Добавете един литър NITRO POWER към 20 литра бензин. При това съотношение не е задължително да се правят допълнителни настройки на двигателя. За повече мощност добавете един литър NITRO POWER към 10 литра бензин. В този случай е необходимо увеличено подаване на гориво с 6%. Ако вашия двигател е с карбуратор, трябва да смените жигльорите с по-голям размер. При двигателите с електронно впръскване трябва да се увеличи налягането на горивото, като се монтира специален регулатор на налягане. Много е важно горивната смес винаги да бъде богата. Бедната горивна смес може да доведе до детонации. Най-добрия начин за наблюдение на горивната смес е чрез широколентова ламбда сонда.
За да получите максимална мощност, трябва да използвате още по високи концентрации (максимум 1 литър NITRO POWER към 1 литър бензин). За тази цел трябва да се направи следното:
- да се увеличи допълнително подаването на гориво (смяна на дюзи) - да се използват свещи с по-ниско топлинно число - да се оптимизира момента на запалване (който зависи от дизайна на горивната камера)

• Основни характеристики на NITRO POWER:

Октаново число: 97 RON
Стехиометрично air/fuel ratio - 6:1
Flash point: -15oC
Съдържание на нитрометан: 43%
Плътност: 0.91 при 20oC
Температура на самовъзпламеняване: 455oC


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Мар 2008, 22:16 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
още малко инфо за метанола:
Ако караш със смес метанол:бензин 20:80, но масови проценти, а не обемни, трябва да обогатиш сместа с 13%, ако караш с 10:90, съответно трябва да обогатиш с 6%. Масовите проценти означават в 1 килограм бензин да има 200 грама метанол (при 20%) или 100 грама. Октановото число на метанола според източниците, на които аз вярвам е над 110. За да получиш смес 20:80, трябва в 1 литър бензин да сипеш 234 милилитра метанол. Ако искаш 10:90 смес в 1 литър бензин сипи 104 милилитра. Измерването оставям на теб . При 15:85 на 1 литър се сипват 165 милилитра бензин. Т.е пояснявам, под сипват се имам предвид, че в единия съд ако има 1000 милилитра бензин, се добавят о6те съответното количество метанол и обема нараства - това за да не си помисли някой, че в 1 литър смес трябва да има толкова милилитра, колкото писах горе (IMG:http://www.opelclub-bg.com/forum/style_emoticons/default/beer.gif) .
Последно за дозирането - избери си една цифра, която на теб да ти звучи добре и пробвай с нея, ако не ти хареса - нагоре до 20% и т.н. Ако и 20% са малко - сипвай чист метанол и смени инжекторите на двигателя с такива, които имат ~2,3 пъти по-голям дебит.

За да има смисъл да кара с метанол трябва горивната ти система да успява да компенсира обедняването със заложените граници на trim - correction фактора по ламбда-сигнала. Не знам за твоя двигател ако караш с 20:80 дали системата ще позволи 13% корекция. Ако позволи, значи ще успее да поддържа сместа със същия състав, както и на бензин. Ако обаче не успее, може да запише грешка за постоянна максимална трим-корекция. Затова си смесвай както искаш метанол и бензин, но според мен повече от 20:80 нема смисъл. Така или иначе когато искаш мощност, компютъра ти игнорира сигнала от сондата и сместа ти остава по-бедна, отколкото би била на бензин, следователно намаляването на мощността от това би се компенсирало от голямото охлаждане на сместа заради метанола, така че реално нарастване ако има, то ще е сравнително малко. Отделно живота на всички компоненти на горивната система се скъсява заради корозията от метанола.


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 08 Мар 2008, 22:17 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
ДВУАЗОТЕН ОКСИД (райски газ)



Двуазотния оксид ( N2O ) е открит през 1772г. от Английския химик Д.Пристли. При обикновени условия той е безцветен газ. По-късно е Х.Деви забелязва, че вдишването на малки количества N2O предизвиква смях и еуфория, а след това и анестезия. Поради това е наречен “райски” или “веселящ” газ. След Първата световна война са започнали изследвания, свързани с употребата на двуазотния оксид като окислител и средство за увеличаване на мощността при самолетните двигатели. Употребата му е позволила увеличаване на мощността даже и на много големи височини, където въздуха е разреден и кислорода е малко. Това качество на N2O е било широко използвано при самолетите по време на Втората световна война. След 1970г. системите работещи с N2O започват да се разпространяват и сред автомобилните ентусиасти и състезатели. Причината за това е че двуазотния оксид позволява сравнително лесно и евтино да се увеличи мощността на един двигател. Как N2O увеличава мощността ? Мощността на един двигател е ограничена от количеството на кислорода, което постъпва в цилиндрите. От това количество зависи колко гориво може да изгори в двигателя за един работен цикъл. При температури над 650oС, N2O се разлага на кислород и азот. По този начин в двигателя постъпва повече кислород, което позволява изгарянето на повече гориво. Защо не се използва чист кислород? Чистия кислород е много опасен, тъй като предизвиква самозапалване на повечето органични материали ( масло, гориво и др.) Така при евентуално изтичане на кислород в автомобила, лесно може да възникне пожар. Освен това в двигателя се развиват екстремно високи температури и той бързо се поврежда. Двуазотния оксид се втечнява при температура 20oС и налягане 59 бара. В тази форма той се съхранява в метални бутилки. При изпарението на течния N2O се поглъща голямо количество топлина. Благодарение на този ефект се охлажда входящия въздух и се понижава температурата в горивната камера. Освен това, при охлаждане на горивната смес тя намалява обема си ( става по-плътна ) и така се повишава обемната ефективност на двигателя. Друго предимство на N2O е това, че кислорода който се отделя при неговото разлагане е разреден с два пъти по голям обем азот, който е сравнително инертен и не позволява повишаване на температурата в двигателя над допустимите нива. Системите за впръскване на N2O са два основни типа: сухи и мокри. При "сухите" N2O се впръсква в смукателния колектор от дюза, а допълнителното гориво се подава чрез оригиналната горивна система – тук трябва да се вземат мерки за увеличено подаване на гориво. При “мокрите” системи горивото и N2O се впръскват през специална обща дюза.


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Мар 2008, 08:10 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
КРАТКО СРАВНЕНИЕ НА ГОРИВАТА

Когато говорим за повече мощност, обикновено забравяме че освен конструкцията на двигателя, голямо значение има и горивото. По-голямата част от тунинг ентусиастите разглеждат само едно гориво – бензин. В тази статия са сравнени качествата на бензина с някои алтернативни горива.

БЕНЗИН

Бензинът е най-разпространеното гориво и представлява смес от въглеводороди с обща формула С8Н18. Съотношението въздух/гориво (A/F Ratio) за пълно изгаряне на бензина е 14.7:1, а съотношението въздух/гориво за максимална мощност е около 12.5:1. Това означава че един двигател, работещ на максимална мощност консумира 12.5 кг въздух за всеки 1 кг бензин. Енергията която се отделя при изгарянето на 1кг бензин е около 44 MJ (мегаджаула). Ако разгледаме като пример двигател, който консумира 125 кг въздух и 10 кг бензин за 1 час работа на максимална мощност при 6000 об/мин, веднага се вижда че общата енергия която ще се отдели е 440 MJ.

МЕТИЛОВ АЛКОХОЛ

Метиловият алкохол (метанол) се синтезира от природен газ или въглища и формулата му е CH3OH. Тъй като съдържа кислород, съотношението въздух/гориво за пълно изгаряне e 6.5:1, а съотношението въздух/гориво за максимална мощност е около 4.5:1. Енергията която се отделя при изгарянето на 1кг метанол е 20 MJ. Разглеждайки двигателя от горния пример, който консумира 125 кг въздух за 1 час при 6000 об/мин, можем да изчислим че ще му бъде необходим 27.8 кг метанол, а общата енергия която ще се отдели е 556 MJ.

НИТРОМЕТАН

Това гориво се използва главно при драгстерите от клас “TOP FUEL” и “NITRO FUNNY CARS”. Химичната му формула е CH3NO2. Нитрометанът съдържа 52% кислород и се нуждае от много по-малко въздух в сравнение с бензина и метанола за да изгори напълно. Съотношението въздух/гориво за пълно изгаряне на нитрометана е 1.7:1. Енергията която се отделя при изгарянето на 1кг нитрометан е 11.3 MJ. Ако направим изчисленията за нашия двигател, ще се получи следното: за 1 час двигателя ще изгори 73.5 кг нитрометан, а общата енергия която ще се отдели е 830 MJ.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както се вижда от таблицата по-долу, най-много енергия се отделя при работа на двигателя с нитрометан. При обикновените автомобили той не може да се използва в чист вид, но може да се добавя в малки количества под формата на специални добавки. Интересна алтернатива на бензина е метиловия алкохол. Той дава с около 20% повече мощност от бензина. За да работи обаче един бензинов двигател с метанол, трябва да се преработи горивната му система, така че да подава 2.5 пъти по-голямо количество в сравнение с бензина.


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
 Заглавие:
МнениеПубликувано на: 09 Мар 2008, 08:11 
Offline
маниак
Аватар
2001 Mazda 323F
Автор на темата

Регистриран на: 21 Яну 2006, 17:18
Мнения: 642
Местоположение: ТЪРГОВИЩЕ
skype: ivelina7771
Още малко инфо за нитрометана:

Нитрометан - всеки е чувал за него, но малцина са тези, които наистина знаят повече за това гориво. Въпреки че повечето изглежда знаят, макар и смътно, че основната му цел е да повишава мощността, често се задава въпросът: "Защо го използват при модифицирането на горива?" В най-добрия случай съществува голяма дезинформация по отношение на тази мистична съставка. Нека видим какво можем да направим, за да разбулим част от загадката.

Нитрометанът е химично съединение от групата на нитропарафините. Другите представители на тази група са нитроетанът, 1-нитропропанът и 2-нитропропанът. Нитроетанът би могъл да се използва успешно в малки количества. (Например от състезателите в категорията "Тоp Fuel" на Драгрейсинга при горещо и влажно време, за да предотвратят спонтанната детонация). Навремето цената на нитроетана е била само на половината от цената на нитрометана. Сега цената му е почти същата и използването му за понижаване на разходите не си струва проблемите. Нитропропанът също не е подходящ като модификатор на горива.

Защо нитрометанът струва толкова много? Дали заради милиони, вложени в рафинерии? Причината е друга - производителите са малко. Осен това хоби състезателите консумират около 5% от производството, още толкова консумират професионалистите и като цяло не могат да са фактор, влияещ на цената. Останалото количество се употребява в индустрията за производство на пластмаси, инсектициди, експлозиви (използва се за производството им - сам по себе си той не е експлозив) и т.н., което определя високата му цена.

По същество продуктът представлява 94.5 - 99.5% чист нитрометан. Останалите проценти са нитроетан и нитропропан. Тази добавка може да се смеси във всякакви съотношения с метанол (метилов алкохол) или етанол. Препоръчва се употребата на качествени масла.

При смесване с безоловен бензин "супер" за получаване на "Power Fuel Super Concentrate" (концентрирано мощно гориво), се смесват 22,5 до 90 гр нитрометан за литър безоловен бензин (3-12 ozs./gallon). "Max Race" и "Super Street" са също смеси на безоловен "супер" с до 10% нитрометан.
Повече нитрометан дава повече конски сили с 49.5% от теглото чист кислород, който се освобождава при горенето. Процесът е сравним с употребата на NOS. Съотношението гориво/въздух е много важно, а всеки 1% нитрометан повишава количеството гориво, което може да изгори.
Специфично тегло: 1.13; Съдържание на кислород: 49.5%
Да! Нитрометан = мощност! Но тук има някои специфични положения. Първо нитрометанът не повишава мощността, защото е "горещо" съединение. Ни най-малко. Това може да изненада повечето читатели, но етанолът, добавян в горивата, е почти два пъти по-леснозапалим от нитрометана. Де факто, ако точката му на запалване беше 4 градуса по-ниска, нямаше да носи етикета "червен диамант".
Нитрометанът всъщност трябва да бъде загрят до 35,5оС, преди да отдели достатъчноколичество пари, които да могат да бъдат запалени от искра или огън.
Тогава как повишава мощността? Когато говорим за горива, всички ние се сещаме за онази течност, която наливаме в резервоара, но забравяме за съставката, без която течното гориво е неизползваемо, а именно въздуха (по-точно кислорода в него).
Всеки ДВГ смесва въздух с друго гориво от определен вид, в нашия случаи - обогатено гориво. Предназначението на карбуратора е да отмери тези две съставки в правилното съотношение. Всеки двигател има специфични изисквания към съотношението въздух-гориво. Ако подаваното гориво е много без достатъчно въздух, двигателят изобщо няма да работи. Поради тази причина в някои двигатели се използват турбокомпресори, които нагнетяват допълнително количество въздух.
Ако намерим начин да увеличим употребеното гориво в двигателя, без да увеличаваме притока на въздух, това също ще увеличи мощността. ДВГ може да изгори 2,5 пъти повече нитрометан, отколкото метанол със същото количество въздух, откъдето идва и повишаването на мощността.
Има някои факти, на които трябва да обърнем внимание. При спортно шофиране е достатъчно да използваш модифицирано гориво, съдържащо 5-15% нитрометан. В съвременните двигатели не се препоръчват по-големи количества. Повече нитрометан няма да навреди на никого, но няма и да свърши кой знае колко повече работа.
Повечето от съвременните двигатели са направени да могат да работят със смеси, съдържащи нитрометан, много близки до тези концентрации. Обикновено европейските двигатели работят добре с малко количество нитрометан, заради високата му цена - 40-50 долара за литър.
Нитрометанът не само увеличава мощността, но и стабилизира свободния ход.
Добър начин да се провери дали даденият двигател се нуждае от повече нитрометан е да се стартира двигателят, да се подгрее за няколко секунди, да се остави на свободен ход и да се свали топлопроводът (тръбата, която довежда загрят от изпускателните колектори въздух към въздушния филтър). Ако оборотите паднат, е необходимо да се повиши съдържанието на нитрометан в горивото с 5%. В противен случай пропорциите са точни.
Една от разпространените заблуди е, че добавяйки нитрометан, потребителят веднага ще постигне повишена мощност. Добавянето на 5-25% нитрометан ще увеличи оборотите на празен ход с около 100 за всеки 5%. Ако двигателят е добър, но не му достига мъничко мощност, 5% нитрометан повече ще оправят нещата - в противен случай е необходим по-голям двигател, а не повече нитрометан.
Повечето съвременни спортни двигатели могат да работят с не повече от 15-20% нитрометан. Увеличаването на количеството му има ефекта на повишаване на компресията (всеки двигател има оптимална стойност на компресията). Предозирането ще влоши, вместо да подобри характеристиките на двигателя и ще го направи "по-недружелюбен".
Състезателните двигатели са с коренно различни настройки, степен на компресия, време на пълнене и изпускане и могат да работят с по-големи дози нитрометан. Изключение, разбира се, правят двигателите, използвани в състезанията от международните и световни първенства. Според правилата тези двигатели не могат да употребяват нитрометан и работят като тези, използващи 60-65% от него. Първият въпрос е "Няма ли да се спестят много пари, ако всички двигатели работят без нитрометан?" Тези двигатели (за световните първенства) са трудни за настройка и поддръжка и са по своему недоброжелателни. Всъщност са над нивото на средния състезател - всичко си има цена.
Друго твърдение е, че нитрометанът е киселинен и причинява корозия по двигателя. Той не е киселинен и производителите твърдят, че това не може да стане. На въпроса колко често забелязва ръжда по двигателите, използващи големи количества нитрометан, Дейв Шадел - 3-кратен шампион в надпревари, отговаря: "Никога".
Споменава се още, че по-голямото количество нитрометан ще понижи работната температура, което също не е вярно. Повишаването на

концентрацията повишава и температурата, но при съвременните двигатели 5-10% температурна разлика може да се компенсира. Има и други фактори (като смазването), които са по-важни в този момент.
По-горе казахме, че употребата на нитрометан увеличава мощността, като позволява изгарянето на по-голямо количество гориво, което ще рече повишен разход за километър. Освен това при повишаване на концентрацията на нитрометан трябва да се повиши и притокът на гориво. В противен случай двигателят ще работи лошо и може да се повреди. При сваляне на концентрацията, съответно трябва да се намали подаването на гориво.

ДОЗИРАНЕ НА НИТРОМЕТАНА
Смесването на различни пропорции горива позволява съставянето на таблица, с чиято помощ можем да определим количествата на смесваните горива за постигането на дадена мощност. Заради високата цена, остатъчното гориво се смесва с още такова и дава нови пропорции с повече или по-малко нитрометан според изискванията.
Само при условие, че знаем точния състав на горивото, което използваме, можем да дозаредим, достигайки необходимото качество на новата смес. Това може да стане със специален хидрометър, калибриран за тази цел, отчитащ процентното съдържание (обемно, а не масово) на нитрометана в горивото.
За незапознатите с хидрометъра ще спомена, че това е просто приспособление с калибровано тегло и разграфяване. Поставен в течността, той плува и по скалата му (докъде е потънал), се определя специфичното тегло на горивото. Както знаем, специфичното тегло на водата е 1, на метанола 0,79 и на нитрометана 1,13. Затова не е трудно да се определи горивната смес.
За да се избегне ровенето в таблици, има такива хидрометри, директно калибрирани да отчитат съдържанието на нитрометан в проценти. Трябва да се отбележи, че повечето хидрометри за проверка на гориво са настроени и отчитат точно само при определена температура, която най-често е 200С. Като пример, ако се смесят по 1 литър чисти нитрометан и метанол и температурата на сместа е 200 С, хидрометърът ще покаже 50, което е 50/50 смес, или с други думи - 50% съдържание на нитрометан. Всякакви други смеси при тази температура ще се отчитат акуратно. Отклонението от базовата температура на горивото ще доведе до грешни показания на хидрометъра. Това е следствие на изменението на плътността на течността с изменение на температурата й. Ако температурата е по-ниска, показанието ще е по-високо и ще създаде впечатление, че съдържанието на нитрометан в сместа е по-високо от реалното. Отчитайки този факт, можем да си спестим доста проблеми с предозиране на нитрометана в сместа, което може да доведе дори до повреди в двигателя.
Придържайки се стриктно към обемното дозиране (примерно смесване на 3 л нитрометан с 1 л метанол за получаване на 75% смес), сместа винаги ще е с точна концентрация. В такъв случай, ако се сменя концентрацията на употребяваното гориво, е необходимо да се източи остатъкът от старата смес в резервоара.
За да се избегнат проблемите при употребата на хидрометър, тъй като много трудно може да се постигне температура 20о, е създадена специална таблица. Така например, ако температурата падне до 15о, хидрометърът ще отчете 82% при реална концентрация 80%, а при същата концентрация и температура 26о показанието ще е 77%.
В примерите по-горе става дума за смеси, които са относително нечувствителни към концентрациите (в сравнение с бензина), и следователно употребата им води до по-големи мощности, но и до по-големи термични напрежения. Трябва да се отбележи, че при употребата на 40% смес с нитрометан, жигльорите трябва да се разширят с 40%, т.е. това ще доведе до приток на двойно повече гориво. Така в сравнение с бензина имаме много повече гориво за изгаряне и по-голям приток на енергия.
При 80% смес притокът на гориво вече става 3 пъти по-голям и е необходима проверка дали горивната помпа и горивопроводите могат да осигурят необходимото количество.ОПАСНОСТИ
Необходимо е да се знаят и опасностите, които могат да възникнат при употребата на нитрометановите смеси, за да не се стигне до нежелани проблеми.
След изгарянето на нитрометанови смеси се отделя сравнително високо количество азотна киселина във вид на пара, поради което шофьорът и стоящите близо до колата трябва да са със съответните предпазни средства.
Задължителна е употребата на огнеупорни костюми, като предпазна мярка при повишените опасности при работа с нитрометан, въпреки по-трудното му възпламеняване, обусловено от по-високата му температура на кипене. Основен проблем с нитрометана е неговата способност да освобождава голяма мощ, особено когато е запален в затворено пространство.
С това е свързана и чувствителността му към удар. Изпускането на канче с нитрометан няма да предизвика експлозия, но това не може да се каже и за търкалящ се варел, пълен с веществото.
Има три основни причини, правещи нитрометана опасен за експлозии. Това са: Използването на хидразин като добавка; Използването на сода каустик или друг алкален разтвор за почистване на резервоара и горивопроводите; Остатъчни количества алкални вещества от нанасянето на покритието на резервоара.
За избягване на тези проблеми резервоарите трябва да се обработят преди употреба, като се напълнят с вода с 10% оцет и малко количество миещо вещество (веро например), и стоят така няколко дни.
Друга опасност е, че пламъкът на горящ нитрометан и метанол е почти незабележим на дневна светлина


Върнете се в началото
  Профил   Виж гаража на потребителя  
 
Покажи мненията от миналия:  Сортирай по  
Напиши нова тема Отговори на тема  [ 8 мнения ] 

Часовете са според зоната UTC + 2 часа


Кой е на линия

Потребители разглеждащи този форум: 0 регистрирани и 14 госта


Вие не можете да пускате нови теми
Вие не можете да отговаряте на теми
Вие не можете да променяте собственото си мнение
Вие не можете да изтривате собствените си мнения
Вие не можете да прикачвате файл

Търсене:
Иди на:  
Форума се задвижва от phpBB® Forum Software © phpBB Group
www.mazdabg.com
национален фен клуб