Хидро- и газо-динамика - или как се "движат" горивните смеси и отработените газове
В предишният раздел, за газоразпределението завършихме с едни наложителни "жертви", като казахме, че решенията за тях ще взимаме тук. Преди обаче да се заемем с това, нека да поговорим малко за другите прoблеми, които посочихме в общата част за хидро- и газо-динамиката.
Там говорихме за минимален път, минимални промени в посоката на движение и елиминиране на "пречки" и "неравности".
Първо - нека уточним използваната терминология - да разделим, грубо, частите на системата която ще разглеждаме: - въздухо-заборна част (филтри, въдуховоди, всмукателен колектор) - двигателна част (отовори на главата, горивни камери) - изпускателна част (изпускателен колектор, ауспух)
По въпроса за въздухо-заборната част ще бъда много кратък.
Предполагам всички сте виждали, как на атмосферни двигатели, има центриран колектор с къса широка тръба със заборник, изкарана над капака и това цялото е почти право, гладко и с обща дължина 20 см.
Също така за турбинирани коли, филтъра, закрепен направо на турбината (или вобще няма филтър, а само фуния) а тръбите към интер-кулера и от там към всмукателия колектор са прави, гладки и по възможно най-кратък път.
Как точно да се постигне това е въпрос на конкретно решение за съответният автомобил. Трябва само да се смуче възможно най-студен въздух и да се търси възможно най-близко подобие на гореописаното.
Единствената важна точка е, че при изработката на всмукателния колектор, трябва тръбите и формите им, за всеки цилиндър, да бъдат еднакви, за да е еднакво усилието за преминаването на единица въздух през тях, както и е важно точката на общо всмукване в колектора да е така подбрана, че да предполага равномерно разпределение на възможностите за всмукване за всеки цилиндър. Това с постига в оптимален вариант по различни начини: - тръбата от въздухо заборника, първо се разделя на две тръби, после всяка от тези две тръби се разделя на още две... и така до постигане на броя на цилиндрите; - за всеки от цилиндрите се пуска отделна тръба и всичките по отделно влизат във въздухо-заборника; - за всеки от цилиндрите се пуска отделна тръба и всичките завършват с отделен въздухо-заборник.
Важно за вторите два варианта е, въздухо-заборниците да бъдат така разположени, че да осигуряват възможност за равномерно всмукване, а не примерно част от тях да са в центъра на капака, където под въздействието на струята преминавщ въздух ще се получи вискоко налягане, а друга част да са по-в страни, където тази струя ще образува по-ниско налягане... или да се поучи същият ефект под аналогично, аеро-динамично въздействие на преминаващият покрай въздухо-заборниците поток.
---следва---
_________________ When you go to Hell, Tell them I'm sending you! ...you'll get a group discount.
__________________________
ВОЙНАТА НА ПЪТЯ: http://www.vbox7.com/play:0992d053 !!!
|