О, Мазда
! Едничка си ми ти сега,
най-скъпа на сърцето ми кола.
И във вятър, и във студ и в пек,
ти за стреса си ми лек.
Хвана ли волана здраво,
Тутакси забравям за проблеми, да ти кажа право,
А натисна ли педала на газта,
По пътя се изстрелвам начаса.
Разните му там талиги,
Хич със мен не могат да премерят сили.
Винаги ще съм с едни гърди напред
пред френски, немски братовчед.
С любов Мазда гледам аз,
Тя отвръща ми в захлас:
„Ех, какво ли щях да правя аз без теб,
Да попадна в някой щур келеш“
И да знаеш, че не бих те заменил,
На марката не бих изневерил,
защото Ти си най-прекрасният автомобил.